Д-р Мария Титопулу в ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев, По TV+ и TV1
Започнаха проверките на Инспекцията по труда, отпадат поетапно мерките на извънредното положение, влизаме ли в нова реалност на трудовата безопасност?
Истината е, че всички хора са в стрес, независимо дали са работещи, учещи или пенсионери. Новата реалност прилича на старата реалност, но все още има неща, които са специфични, и много неизвестни. Как ще живеем с тях, как точно ще живеем? Кои ще бъдат трайните промени? Появяват се много интересни въпроси.
Кой е най-интересният?
За мен най-интересно е това, че типично по български тръгнахме да търсим виновен и да правим инспекции. Вие казахте “започнаха проверките”. Не съм съгласна. Ние в ЛОТ КОНСУЛТ имаме клиенти, сред които големи компании, които са ресурс определящи, инфраструктурно определящи фирми, в които Инспекцията по труда започна да проверява още от средата на март. И най-интересното беше, че тя започна да търси вина и проблеми, вместо да се концентрира върху това, че проблемът беше всеобщ. Това е пандемия и този проблем беше не само за дадено предприятие, за България или за даден регион – той беше за целия свят. Малко се пренебрегва фактът, че в устройствения правилник на един държавен орган, какъвто е Инспекцията по труда, са упоменати съответните права и задължения на този орган и (ако не се лъжа) в чл. 4 на Устройствения правилник наред с контролната и инспекционната дейност на инспекторите и на Инспекцията като институция е записано, че те могат да дават методически указания, да оказват техническа помощ.
Според бившия социален министър Иван Нейков „Социалното министерство и Инспекцията по труда трябва да се готвят за деня “след” и да кажат какво ще става.
Когато имаме сериозен проблем, ние трябва да разберем, че е необходимо бързо да се справим с него, с общи усилия. Когато това е обществен проблем, когато този проблем касае общественото здраве, животът на всички ни, и разбира се – на най-уязвимите групи, е изключително важно да се концентрираме върху положителното, върху съзидателното, за да може да направим и съответните изводи.
Вчера (3 юни 2020 г.) министър-председателят имаше интересни коментари по отношение на носенето на маски в затворени пространства. Появиха се и интересни обяснения и той каза “да, трябва да се носи маска, когато сме в затворено помещение, обаче в ресторант не трябва да носим”.
Важно е да се концентрираме върху обстоятелствата около ресторантьорския бизнес. Това, че хората трябва да направят сметка, че местата, масите в ресторанта ще бъдат намалени като брой, че може би ще има опашка пред ресторанта и че трябва да изчакаме, за да се освободи място, за да влезем. Това неминуемо ще рефлектира върху бизнеса на този ресторантьор, върху хората, които работят, върху осигуровките и разбира се, върху приходите за държавната хазна. Ние бяхме свикнали по време на пандемията да се редим най-често на опашка в аптека или в супермаркет. Сега обаче може би ще трябва да пазим тази дистанция на много други места. Трябва да свикнем с тези неща.
А дали? Какво казват вашите колеги в Европа сега в по-големите туристически държави – Гърция, Испания, Франция – там предстои точно това.
Необходима е дисциплина и тази дисциплина е важно да бъде спазвана и от работодателите, и от работещите, и от нас като граждани. Необходима е добра организация, за да можем да бъдем активни, да можем да бъдем адаптивни.
Кой определя добрата организация? Не е ли време старите правила да бъдат променени? Изведнъж видяхме, че може хората да работят вкъщи.
Ами да, но всъщност хората работят от разстояние (както е терминът в Кодекса на труда) от доста време. Това обаче не е придобило голяма популярност, защото един работодател иска да няма проблеми от инспекторите органи, които вместо да му дадат методически указания как да адаптира работния режим спрямо практиката – налагат глоби. Важна е и нашата роля – на консултантите по здраве и безопасност. Много нови правила, много форми на организация бяха навлезли, но проблемът е по-скоро в това бизнесът да умее да се адаптира бързо, да е гъвкав, за да може да възприема новите неща и да оцелее.
А бизнесът – иска ли го, и държавата – чува ли го ?
Бизнесът няма вариант, няма как да мислим дали го иска, или не го иска, защото за да оцелее, той трябва да се адаптира.
Тук идват едни разнопосочни мнения и заповеди – къде трябва да се носят маски, къде не трябва да се носят маски, какъв е филтърът… Това са едни общи технически и организационни мерки, които трябва да се предприемат от предприятията. Много често една заповед се сменя с друга, с трети, с пета. Всички знаем, че има места, на които все още трябва да се носят маски. Някой на вас обясни ли ви как се носи правилно маска, как се рециклира? Знаем ли къде отиват тези отпадъци?
Това е изключително сериозен проблем.
Дали това е опасен отпадък? Например – едно предприятие с хиляди работници, които след края на смяната хвърлят в кошове с педал своите маски. Дали се определят като медицински отпадък, или не?
Говорим за филтър на входа на предприятията.
По отношение на гъвкавостта на работното време – тя може да бъде използвана от някои работодатели злонамерено. Това колко бързо се решава? Кой го решава? Социалното министерство?
Не съм съгласна, че работодателите са злонамерени. Нормативната база е хармонизирана след 2006 година, а и дори от края на 90-те работодателите знаят своите права и отговорности. Не можем да казваме, че те са злонамерени, но в най-общ смисъл ги е страх. Например медицинските прегледи, които са задължителни за работещите. Това е наредба за задължителните профилактични медицински прегледи на работниците, тя е от 1986 г. Оттогава досега е имало много вируси, много болести и много опасности, много рискове, които са се появили. Необходима е адаптация, гъвкавост и промяна в нормативната уредба, касаеща здравето и безопасността при работа. И сега е шансът да я направим.
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ:
Какво включва оценката на риска?
