Излагането на хора на високи нива на ЕМП може да доведе до остри (краткосрочни) ефекти.
Електромагнитните полета (ЕМП) възникват, когато се използва електрическа енергия. Те могат да са причинени от различни електрически уреди на работното място – производство и предаване на електричество, излъчване, радио и телефонни базови станции, диелектрично и индукционно отопление, заваряване, електрически пещи и медицинско оборудване.
Биологичното действие на електромагнитните вълни се дължи на поглъщането им от тъканите. При особено големи стойности на интензитета на полето погълнатата енергия се превръща в топлина, която предизвиква усилване на обменните процеси, засягащи основно главния мозък и миокарда. Термичният ефект е по-изразен върху по-слабо кръвоснабдените тъкани и органи, където възможността за охлаждане чрез кръвообръщението е намалена, както и върху кухите органи. Максимално прегряване настъпва в тъканите, лишени от кръвоснабдяване – напр. очната леща.
При малка интензивност на полето, термичен ефект не се наблюдава. В този случай функционални нарушения и дистрофични процеси могат да възникнат в резултат на пряко облъчване на централната нервна система и вегетативните центрове. Въздействието на електромагнитното поле зависи от разположението на човека спрямо електричната и магнитната компонента на полето, вида на електромагнитните вълни – тяхната модулация, честота, индивидуалните особености на човека, пола, възрастта и наличието на заболявания.
Работодателите са длъжни да разработят и приложат технически и/или организационни мерки за защита на служителите, когато се установи, че резултатите от измерванията не съответстват на установените оптимални или допустими гранични стойности.
Съгласно чл. 11 на Наредба № РД-07 от 15.11.2016г., работодателите са задължени:
– да проведат измервания и/или изчисляване на нивата на електромагнитните полета, на които са изложени работещите;
– да идентифицират и оценят рисковете, които създават заплаха за живота и здравето на работещите и за безопасното изпълнение на трудовата дейност, като взема предвид предоставените от Европейската комисия препоръчителни практически ръководства за добри практики, приложимите стандарти или насоки, и други, включително и бази данни за експозицията, предоставена от работодателите.
– ако е необходимо, да въведат защитни или превантивни мерки за намаляване на установените рискове и да документират резултатите от постигнатия ефект;
Основните и задължителни параметри, по които се оценява въздействието на ЕМП и подлежат на измерване и оценка на съответствието от акредитираните от ИА БСА органи за контрол са:
- Интензитет на електрическото поле, E, V/m
- Магнитна индукция, B, T
- Плътност на мощността, S, W/m2
Новите параметри, които до настоящия момент не са били оценявани, и са включени в Наредба № РД-07 от 15.11.2016г., са:
- Контактен ток, Ic, mA
- Индуциран ток в човека, IL, mA.
Съгласно изискванията на Наредбата в случаите, когато измерените стойности са близки до стойности за предприемане на действие (СПД), или надвишават СПД, се правят пресмятания (а не измервания!), като целта е да се докаже, дали са спазени гранични стойности на експозиция (ГСЕ). Тогава се налага да се използват и допълнителните параметри:
– интензитет на вътрешно електрическо поле, E, V/m (изчислено)
– специфична погълната мощност (СПМ), SAR, W/kg (изчислена стойност)
– специфична погълната енергия (СПЕ),SA, J/kg (изчислена стойност).
Има няколко нормативните актове, с които е важно да се съобразява работодателят.Директива 2013/35/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета), въвежда гранични стойности на експозиция, изисквания за оценка на рисковете и изброява мерки, целящи елиминиране или минимизиране на рисковете за работещите. Чрез Наредба №РД-07-5 от 15.11.2016г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на електромагнитни полета (ДВ., бр. 95 от 2016 г.), влязла в сила на 02.03.2017 г. Директивата е хармонизирана в Българското законодателство. За оценяването на риска, извършване на необходимите измервания, оценка на съответствието и планирането на мерки е задължително да се използват предоставените от Европейската комисия препоръчителни практически ръководства.
Чрез изрична препратка в Наредба №РД-07-5 е указано задълженито за тяхното използване:
Чл. 15. (1) За прилагането на наредбата се използват предоставените от Европейската комисия препоръчителни практически ръководства, както следва:
- Незадължително ръководство за добри практики при прилагане на Директива 2013/35/ЕС за електромагнитните полета, том 1: Практическо ръководство;
- Практическо ръководство за добри практики при прилагане на Директива 2013/35/ЕС за електромагнитните полета, том 2: Проучвания на конкретни случаи;
- Незадължително ръководство за добри практики при прилагане на Директива 2013/35/ЕС за електромагнитните полета: Ръководство за малки и средни предприятия. (2) Ръководствата по ал. 1 се използват за: изготвяне на оценката на риска и при възможност предоставяне на опростени техники, като се отчитат нуждите на малките и средните предприятия; мерки, насочени към избягване или намаляване на рисковете, включително специфични мерки за превенция, в зависимост от нивото на експозиция и характеристиките на работното място;
- Насоки относно медицинските прегледи и наблюдението на здравето, които работодателят е длъжен да осигури съгласно чл. 14
