Пред Economy.bg разяснява доц. д-р Андрай Александров, ръководител Трудово право и миграционни въпроси в “Камбуров и съдружници” – “Всеки служител може да откаже PCR тест по ред съображения.
Ако работодателят настоява той сам да поеме разходите за него; ако служителят вече се е подлагал на скорошен тест; ако не разчита на достоверността на тестовете или по друга причина се притеснява да се тества.
В крайна сметка работодателят не може да накара служителя да се подложи на тест противно на волята му.
По-скоро трябва да се помисли по въпроса за възможните последици от такъв отказ. Много е вероятно той да доведе до ангажирането на дисциплинарна отговорност на служителя и да генерира спор, чието решаване става по съдебен ред. Ако съдът приеме причините на служителя да откаже да се подложи на тест за уважителни, той ще отмени и наложеното дисциплинарно наказание.
С риск да прозвучи наивно, мисля, че никога не е излишно да се припомня принципът на добросъвестност в изпълнението на правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение. Добросъвестността на служителя в разглеждания контекст трябва да се прояви в личната му и колективна отговорност и съдействие на работодателя в усилията за ограничаването на рисковете от зараза.
Добросъвестността на работодателя ще се прояви в ограничаването на намесата в личната сфера на лицата до минимално необходимото, за да се постигнат целите на обработването на данните. КЗЛД например изследва редица възможности за минимизиране и анонимизиране на обработваните лични данни при проби от групово тестване.
Казано накратко, ако и двете страни действат със съзнанието, че PCR тест се прави от съображения от взаимен интерес, вероятността от възникване на спорове значително ще намалее.”
Източник: economy.bg
