Очакваме ви на национален номер 0700 800 10

  • Български

COVID-19, кодекса на труда и безопасна работа от разстояние

Преминаването в режим на работа от разстояние или станалото популярно вече име “хоум офис”, което COVID кризата наложи на голяма част от бизнеса отваря и много въпроси за трудовото законодателство в България. В информация до медиите ЛОТ-КОНСУЛТ разпространи апел на инж. Димитър Коларов, управител на компанията, че е необходима спешна промяна в кодекса на труда, тъй като в сегашния си вид нормативната уредба остава много конкретни въпроси без отговор. Например, никъде не е регламентирано за чия сметка са допълнителните разходи за преминаване в режим на работа от разстояние. По темата д-р Мария Титопулу, зам. управител на ЛОТ-КОНСУЛТ бе поканена на разговор в предаването ДИРЕКТНО в ефира на Bulgaria ON Air, водещ Димитър Абрашев.

Какви въпросителни постави хоум офис пред работещите, които изнесоха изцяло работата си от вкъщи?

Ще започна малко по от рано и ще направя аналог със ситуацията от преди две години, когато компаниите трябваше бързо да адаптират своите процедури и практики, за да отговорят на изискванията на новия регламент за защита на личните данни. В настоящата ситуация от март месец имахме достатъчно време да се подготвим за тази втора или по-голяма вълна, която ни очаква. За съжаление, все повече изникват в практиката казуси, говоря в качеството си на експерт по безопасност и здраве при работа и по социална медицина. Изникват все повече казуси, на които търсим решение и не намираме. Каква е ситуацията – недвусмислено  два нормативни акта вменяват цялата отговорност във ръцете на работодателя.

Има ли значение изискването за безопасност на труда? Какво трябва да направим в ситуации, в които говорим за настъпване на трудов инцидент в дома? Изключени ли са тези ситуации от законодателството, от всички правилници?

Кодексът на труда вменява перманентна, постоянна и безусловна отговорност на работодателите за здравето и безопасността при работа на техните служители, независимо от това къде се намират помещенията, в които се извършва труд. Дали те са в помещение на работодателя, или са изнесени от разстояние, хоум офис или друго. Законът за здравословни и безопасни условия на труд казва, че разходите по осигуряване на здраве и безопасност при работа са изцяло за сметка на работодателя. Така че в случая нямаме двусмислие за това кой е отговорен.

Това означава ли, че сега всеки работодател трябва да осигури на всеки работник изнесен в хоум офис условия, които да съответстват на законодателството? Практически, за мен това звучи трудно постижимо – всеки работодател да осигури такива условия в дома на всеки свой работник.

Точно за това настояваме за промяна и за действие от страна на държавните институции. Под формата не само на промяна в нормативната база, а на даването на методическа помощ, на становища, на указания и на всичко свързано с решаването на конкретни казуси, включително и при работата от разстояние. Да, работникът трябва да работи при максимално близки условия до тези, които са в офисното му помещение. Отговорността, която е свързана с осигуряване на работно оборудване, с обезпечаване с материали е изцяло на работодателя. Но изникват много казуси, които искат адекватни действия, например да започнем от инструктажите.

Какво се прави в случай, че в домашна обстановка настъпи ситуация, която е трудов инцидент? Как се решава този спор? Трудов инцидент ли е, не е ли трудов инцидент? Като е настъпил в дома, а работника не е бил на работа…

Това питаме и ние. Логично трябва да се направи оценка на риска, да се измерят факторите на работното място, на това изнесено работно място. Има много неща, които работодателят трябва да направи изцяло за своя сметка. Изнася се един служител на работа от разстояние, това промяня трудовото му правоотношение и така нататък. Но има казуси, конкретни казуси както например, ако възникне инцидент, съгласно действащото законодателство, работодателят е виновен. Например, когато правим оценки на риска и измервания (нашият орган за контрол по домовете на хората) и когато констатираме несъответствие в електробезопасността, за чия сметка е в крайна сметка отстраняването на това несъответствие? Има конкретни казуси които е  крайно наложително да бъдат операционализирани  с действие.

Ако някой от проверяващите е заразен с COVID-19, но все още няма никакви симптоми или при него заболяването протича безсимптомно, не е ли рисков такъв контакт? Същото важи, разбира се и в обратната посока – ако проверяваното лице е със COVID-19, но няма никакви симптоми, каква е гаранцията, че този вирус не може да се предаде, на този, който го проверява? Експертите по оценка на риска трябва ли да носят задължително някакви специфични защитни облекла?

Разбира се, хората, които оценяват риска и параметрите на работа в изнесеното работно място са снабдени със съответните лични предпазни средства, маски, ръкавици, калцуни и всичко необходимо. Но наистина няма отговор на въпроса всеки ден ли трябва да тестваме тези хора, за да посещават работните места, които са по домовете на хората или, ако има някой от вкъщи, който е заразен, и ако този човек се зарази, какво да се прави? Няма разписания за това.

Вие говорите за промени в кодекса на труда.

Не само.

Въпросът е колко бързо могат такива промени да бъдат направени? Необходимо е да минат през консултации в различните комисии в парламента. Независимо дали ще се правят промени в основните текстове, дали ще се направи закон за извънредното положение. Законодателството не се сменя толкова лесно от днес за утре.

За съжаление изгубихме ценни месеци от март до сега. Къде са държавните институции? Къде е Националния център по обществено здраве? Къде е Инспекцията по труда в частта си да дава методическа помощ и указания? Къде са държавните експерти, които не е нужно да променяме закон, за да дадат едно становище, така както преди две години го правеше Комисията за защита на личните данни, например. Защото имахме много казуси свързани със здравето и безопасността при работа, които се отнасяха пряко за защитата на лични данни. И там нямаше проблем да бъдат имплементирани в практиката.

Да, всичко това, което казвате, между другото повдига и още много въпроси свързани не само с контрола, а и с това как работодателят пък може да е сигурен, че работника му в тези работни часове всъщност работи достатъчно ефективно. Как се проверява и качеството на работа?

Много малка част от българския бизнес е дигитализиран и готов да работи изцяло в smart офис. Най-малкото защото все още инструктажите трябва да се документират в една тетрадка. Много въпросителни поражда ситуацията, в която се намираме – как и колко бързо трябва да се промени кодекса на труда в интерес и на безопасността на работещите, и гарантиране правата на работодателите.