Още преди кризата моделът на работа от 09:00-17:00 започна да се променя – сподели д-р Мария Титопулу, в предаването “Социална мрежа“
Наблюдаваме втора вълна на COVID-19. За едно денонощие достигнахме 112 потвърдени случаи. В рамките на последния месец се забелязват огнища на заразата в големи предприятия. На 17 юни 2020 г. зам.-управителят на ЛОТ-КОНСУЛТ д-р Мария Титопулу (доктор по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията към Медицински университет София) бе гост в студиото на Канал 3, за да сподели от своя дългогодишен опит и професионален поглед върху създаването на безопасно работно място, както и нормативните изисквания.
Какво показват клъстерните огнища в различни организации? Означава ли това, че не се прилагат правилно противоепидемичните мерки?
Смятам, че в България не бяхме подготвени за едновременното избухване на всички тези огнища. Но в същото време такава е и ситуацията в съседните страни и в Европа, ние доста отблизо следим опита на партньорите ни от Милано – от епицентъра на заразата. Говорихме с тях в началото на епидемията за това, че започват да изникват клъстерни огнища там и какво трябва да направим, как да сме готови, как да можем да дадем най-адекватна консултантска помощ на тези предприятия. Хората сякаш се успокоиха, защото първата вълна като че ли отмина и тъкмо си поехме глътка въздух и сега се случва това, може би занижихме вниманието си.
Има много различни предприятия, много различни работещи хора и навсякъде има специфики, но оттук насетне трябва да фокусираме вниманието си върху значимостта на общественото здраве и върху нашата лична отговорност. Как ние като граждани сме отговорни спрямо себе си, спрямо околните, спрямо семейството и по-възрастните си родители, спрямо колегите си, спрямо най-малките, спрямо децата. Отговаряйки за себе си и изпълнявайки тези нови норми на живот, ние отговаряме и за обществото. Никога досега общественото здравеопазване, социалната отговорност и ролята на всеки един от нас като гражданин не е била толкова отговорна. Сега всеки от нас носи своята отговорност и тя е подчинена на общото благо.
Каква е новата организация на работа след COVID-19?
На международно ниво се изследва активно кои мерки са най-ефективни, но за момента се оказва, че това са именно дистанцирането и хигиената. Правилната организация на труд с всичките форми на работа – реорганизацията на труда, защото много хора могат да бъдат достатъчно ефективни от вкъщи.
Има множество случаи, в които работодателят е оценил рисковете – направил е съответните организации. Например да редуцира броя на работещите в една смяна, да има ротация на смените, да въведе гъвкави режими на труд и почивка, така че да няма струпвания в началото и в края на работния ден или по време на хранене. Тогава нещата се случват, но основният въпрос е в личната отговорност. В казуса от шивашкия цех в Доспат, който се оказа огнище на заразата, можем да предположим, че тези жени са имали може би страх, може би незнание, може би неща, които ние не можем да предполагаме. Действията им са подбудени именно от такива емоции и те само и само да отидат на работното си място, за да изхранват семейството си и да изкарат хляба си, са пренебрегнали мерките за безопасност. Сега е моментът и за информационни материали, за това на всички нива на работещите да се изясни какъв е рискът, какво могат да предотвратят с едно дисциплинирано поведение.
Д-р Мария Титопулу разказа повече и за книгата си “Мениджмънт на превенцията на производствения травматизъм”
Д-р Мария Титопулу разказа повече и за книгата си “Мениджмънт на превенцията на производствения травматизъм”, която излезе наскоро. “Представлява изследване на въздействието на фактора “Организация на работното време” върху трудовите злополуки. Това е процес на изследване, върху който аз работя от 2013 година заедно с проф. Стайкова от Медицинския университет в София от Факултета по обществено здраве. Още през 2013 година ние имахме много успешно участие на световен конгрес по здраве и безопасност, който беше фокусиран върху “Организация на работното време” и това кои са факторите, които въздействат за една добра организация. Оттогава се насочихме да изследваме точно тази тематика. Разбира се, въобще не знаехме колко бързо ще се промени светът и колко актуален ще стане въпросът с организацията на работния процес и по-специално с организацията на работното време. Днес то доби изключителна популярност, че издаването на книгата съвпадна с епидемията. Но всъщност какво можем да научим както като работещи, така и каботодатели от книгата? Новите форми на работа все повече и повече навлизат в нашето ежедневие предвид демографската ситуация, застаряването на населението и миграцията на работна сила. Всичко това води до изменения и вече не работим по класическия модел от 9 до 5.
Процесът на внедряване на по-гъвкаво работно време беше неизбежен.
Тази промяна беше в ход, но в момента не можем да говорим спокойно за него. Нямаме време да го анализираме така, че да могат да се предприемат мерки, които в тази ситуация да ни дръпнат напред и да извлечем поука.
Необходимо е да се направи анализ за сигурността на информацията на компаниите и смятам, че ситуация с COVID-19 е добър повод за това, за преоценка на съществуващото състояние по отношение на работата, нормативните изисквания и тяхното спазване. По този начин ще можем да приложим легално тези форми, без да се притесняваме, че ще дойде инспектор, а ние не сме се разписали, че всички работим от осем и половина до пет с 15-минутни почивки и с половин час обедна почивка. Всъщност на много места това вече не е така и то от доста време.
Намираме се в състояние на икономическа криза и сякаш най-потърпевш е малкият бизнес. Възможно ли е благодарение на подобен анализ по разписани правила и чрез адаптация, реорганизация на работния процес те да бъдат спасени?
Aбсолютно възможно е малките фирми да се възстановят напълно след кризата с COVID-19 и ще бъде още по-възможно, когато и органите на държавна власт влязат в ролята си и дават методически указания, помощ по начин, по който да не се акцентира на акционерната дейност и на това да се налагат глоби, актове и да се връчват призовки, а да може наистина в тази тежка ситуация да бъдат работодателите спокойни и да разкрият потенциала на своите работни практики и режими, защото вече официално ни се препоръчва да редуцираме броя на работните смени.
Означава ли това редукция и на работниците, защото се появява много сериозен сблъсък на интереси?
Как да организираш едновременно работното пространство, така че то да бъде съобразено със социалната дистанция, нормативните изисквания, и работните смени, за да се избегнат струпвания, като запазиш персонала и естествено продуктивността и ефективността на работа?
Там, където персоналът може да работи от разстояние, защо да не работи? Има доста професии, които позволяват въвеждане на работа от вкъщи особено в IT сектора. Не е необходимо да седим в офис на бюро, за да си изпълняваме задълженията. Проблемът е по-скоро икономическата криза, която се задава, и това, че ще има много големи последствия, защото е световна икономическа криза. Нашият пазар е изключително зависим от европейския пазар, от китайския пазар. Малко или много съкращенията на работници имат социален и икономически ефект и е въпрос на добър мениджмънт работодателите да си запазят персонала, защото нека не забравяме, че февруари преди извънредното положение изпитвахме изключително сериозна криза с качествени кадри на пазара. Нямаше достатъчно квалифицирани хора, достатъчно на брой хора, изгубихме много хора, които емигрираха извън пределите на България. От друга страна, в образованието нивото спада, квалификацията отстъпва на задно място. Има криза в университетите, в средното образование. Важно е да бъдем адаптивни, да търсим, да анализираме и да действаме, за да може да оцелеем. България е малка държава с изключително зависима икономика.
Можем ли да почерпим опит и от други държави?
Aз съм на мнение, че за да бъде добър един експерт в своята област в България, той е необходимо да бъде добър най-малко в Европа. Това търсене на информация, възможностите за опит за квалификация, за стажове, за обмяна на работници сега добиват все по голяма популярност. Например програмата „Еразъм“ в образованието. Тя може да бъде прилагана и в отделни сектори на икономиката, така че да можем да си помагаме взаимно. Ние, в ЛОТ-КОНСУЛТ сме в денонощна връзка с партньорите си от Гърция и от Германия. Работим в доста държави извън Европейския съюз и непрекъснато следим какво се случва. Преди няколко години бяхме на инспекция в Хонконг и направихме среща с техния съвет по безопасност. Много голяма част от информационните материали, които подготвихме предварително, много преди 13 март, почерпахме като опит именно от азиатските си партньори.
Ще дойде ли времето на 4-дневната работна седмица?
Aко човекът е достатъчно продуктивен в тези четири дни, защо да няма един по-дълъг уикенд ? По този начин ще се постигне качествен баланс между трудовия му живот и качеството му на живот извън работа. Демографските показатели на България са стресиращи и е много важно да запазим работещите хора. Необходимо е да се погрижим и за хората в пенсионната възраст – за тяхното здраве, включително и за тяхното психическо здраве.
Вижте цялото интервю
Абонирайте се за информационния бюлетин на ЛОТ КОНСУЛТ: https://bit.ly/3bs7jtN
