В условията на климатични промени, които превръщат горещите вълни през летните месеци в нормалност, опасността за здравето и безопасността на работното място расте с безпрецедентна скорост. Над 70% от глобалната работна сила – или повече от 2.4 милиарда души – вече е изложена на риск от прекомерна топлина, сочат данни на Международната организация на труда (ILO) и Световния икономически форум (WEF).
От фурните в производствените цехове до полетата на земеделските стопани и горещите покриви на строителните площадки – топлинният стрес се превръща в тиха, но смъртоносна заплаха.
Експерти по трудова медицина от ЛОТ-КОНСУЛТ алармират, че нормативната уредба не осигурява адекватна защита за работещите при екстремни температури, особено в сектори като строителство, земеделие и комунални услуги. „Работата на открито често продължава в условия, при които температурите надхвърлят 35 °C, без осигурена сянка, почивки или охлаждане, въпреки препоръките на здравните институции.“ – уточняват от компанията. Паралелно с това, горещите вълни в последните години водят до увеличаване на горските и полски пожари, които не само поставят пряко в риск живота на огнеборци и екипи на терен, но и утежняват общото състояние на въздуха и здравословните условия на работа в редица райони на страната.
Според експерти от Международна организация на труда (International Labour Organization – ILO) и ЕС, Югоизточна Европа е сред най-уязвимите зони от климатични рискове, а България вече усеща тези ефекти чрез все по-чести и продължителни горещини, засилващи опасността от трудови инциденти и влошено здраве при работа.
От началото на юни 2025 г. в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) са постъпили 20 сигнала за нарушения, свързани с неспазване на изискванията за безопасност при горещо време, като само два от тях се отнасят до работа на открито. Сред най-честите нарушения са липсата или неизправността на охлаждащи системи в закрити помещения, както и неспазване на установените температурни граници. Според действащата Наредба за минималните изисквания за микроклимата на работните места, работодателите са задължени да поддържат температура между 18 и 25 градуса в зависимост от естеството на труда, като при извънредно високи външни температури се допуска стойност до 33 градуса.
През летния период инспекторите по труда засилено проверяват предприятия в сектори като строителство и земеделие, където се работи основно на открито. В случай на обявен оранжев или червен код, работодателите са длъжни да прилагат организационни мерки – като промяна на работното време, осигуряване на повече почивки в климатизирана среда и осигуряване на достатъчно течности. Инспекцията напомня, че високите температури значително намаляват работоспособността и забавят реакциите, което повишава риска от тежки трудови злополуки. Показателно е, че почти половината от смъртните инциденти на работното място от началото на 2025 г. са резултат именно от инфаркти и инсулти, предизвикани от термично натоварване.
Най-уязвими са работниците в сектори с физическо натоварване, като строителство, селско стопанство, минно дело и производствени помещения без адекватна климатизация. В риск са и групи като възрастни над 65 г., хора със сърдечно-съдови заболявания, бременни жени и служители, носещи защитни облекла.
Какво представлява топлинният стрес?
Когато тялото не успее да разсее излишната топлина – чрез потене и увеличен кръвен поток към кожата – телесната температура започва да се покачва. Това може да доведе до състояния като:
- Топлинен удар – най-тежкото и потенциално фатално състояние, с температура над 41°C, загуба на съзнание, гърчове и неврологични симптоми. Необходима е незабавна медицинска намеса.
- Топлинно изтощение – дехидратация, гадене, главоболие, замаяност.
- Рабдомиолиза – разпад на мускулна тъкан, водещ до увреждане на бъбреците.
- Топлинен обрив, крампи и синкоп – по-леки, но също алармиращи симптоми, особено при натоварване на открито.
Нарастващо глобално предизвикателство
През август 2024 г., генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди, че „екстремната жега има екстремно въздействие върху хората и планетата“. Според WEF, до 2050 г. се очаква горещите вълни да причинят до 1.6 милиона смъртни случаи по света, като най-засегнати ще бъдат възрастните хора и работниците в региони с горещ климат като Африка, Южна и Югоизточна Азия, но също и Европа, където рискът е нараснал с 17% само за последните пет години.
ILO посочва, че над 26 милиона души вече страдат от хронични бъбречни заболявания, вследствие на работа в горещи условия. Почти 23 милиона трудови инцидента годишно се дължат на топлинен стрес, който пречи на концентрацията, моториката и когнитивните функции.
OSHA – американската агенция за безопасност и здраве, публикува на 30 август 2024 г. проект за федерален стандарт за защита от топлина на работното място. Новото предложение ще обхваща всички сектори (от земеделие до индустрия и услуги) и ще изисква работодателите да създадат писмени планове за превенция, оценка на риска и обучение на служителите.
До 30 септември 2025 г. продължава общественото обсъждане и подаването на коментари по проекта. Това е първият опит за създаване на федерална нормативна база в САЩ по темата, усилие, което може да зададе глобален стандарт.
Според експертите, топлинният стрес е напълно предотвратим, ако се прилагат ефективни мерки:
- Аклиматизация – работници, които не са привикнали към топлина, трябва да започнат с по-кратки смени, чести почивки и хидратация.
- Инженерни решения – климатизация, подобрена вентилация, засенчване.
- Организационни практики – работа в по-хладните части на деня, ротации, мониторинг на симптоми.
- Обучение и информираност – всички служители и ръководители трябва да разпознават ранни признаци на топлинно заболяване и да прилагат адекватни мерки за първа помощ.
- Оценка на риска от топъл микроклимат – определяне на факторите, които влияят на топлинния комфорт на работното място и оценяване на вероятността от неблагоприятни последици за здравето на работещите, чрез измерване на температурата, влажността и скоростта на въздуха, както и оценяване на топлинното излъчване и метаболитната топлина на работещите.
OSHA препоръчва три основни принципа: вода, почивка и сянка – като основа не само за превенция, но и за култура на безопасност.
„Работата в горещо време вече не е изключение, а е новата реалност. Защитата на здравето на работниците в тази нова климатична епоха изисква съвместни усилия – от международни институции до всяко едно работно място. Защото рискът не чака, а телата ни имат граници, които не бива да се прекрачват.“ – коментира докторът по социална медицина и зам. управител на ЛОТ-КОНСУЛТ Мария Титопулу.
