Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) публикува нов анализ, който показва, че стигмата към менталното здраве на работното място остава широко разпространен проблем в Европа и продължава да създава реални рискове както за служителите, така и за организациите.
Хората, които преживяват депресия, тревожност, прегаряне или други психични затруднения, често се сблъскват с неразбиране и предразсъдъци в професионалната си среда. Това не е само въпрос на отношение, а фактор, който пряко влияе върху възможностите за развитие, участието в екипа и качеството на работния живот.
Какво ни казват данните за ментално здраве?
Данните от изследването OSH Pulse на EU-OSHA очертават ясната тенденция, че значителна част от работещите в Европа се притесняват да споделят за ментални затруднения пред работодателя си. Основната причина е страхът от последствия, които често са по-ниски шансове за повишение, ограничаване на отговорностите или промяна в отношението на мениджърите и колегите. В сектори с високи изисквания за безгрешност и постоянна готовност, като сигурност, авиация и здравеопазване, този страх е още по-изразен.
Стигмата към психичното здраве се проявява в три основни форми: липса на знания и разпространени митове, негативни нагласи и предразсъдъци, както и дискриминационно поведение. Комбинирани, те водят до постепенно изтласкване на хората с ментални затруднения в периферията на работната среда. В повечето случаи тя не се проявява чрез открита дискриминация, а остава скрита в ежедневните решения и нагласи на работното място. Изразява се в нежелание да се възлагат отговорни задачи, в изключване от проекти с по-голяма значимост, в приписване на грешки на „личния проблем“ на служителя, както и в на пръв поглед безобидни коментари и етикети, които постепенно създават усещане за различност и дистанция в екипа. Тези модели не винаги са съзнателни, но често водят до сходен резултат. Служителите започват да крият състоянието си, да избягват да търсят помощ и постепенно да се дистанцират от работната среда. В редица случаи се развива и т.нар. самостигма, при която човекът започва да възприема себе си като по-малко способен.
Системният подход към здравословна работна среда
Менталното здраве не е отделен проблем, а пряко свързано с начина, по който е организирана работата. Психосоциалните рискове се натрупват постепенно. Високото натоварване и постоянният натиск изчерпват ресурса на хората. Липсата на контрол върху задачите създава напрежение. Неясните роли водят до грешки и конфликти. Когато няма подкрепа от ръководството, проблемите остават скрити. Добавят се конфликти, натиск от клиенти и усещане, че трябва да си „винаги на линия“. Така работната среда се превръща в източник на риск, а не в система за подкрепа. Практиката показва, че вероятността от ментални затруднения се увеличава, когато тези рискове не се управляват. Ако в същото време липсва открит разговор по темата, стигмата се задълбочава и проблемите остават скрити.
На фона на нарастващия стрес, недостига на кадри и увеличаващите се случаи на прегаряне, темата за менталното здраве става все по-важна и за българските компании. В своята практика експертите на ЛОТ-КОНСУЛТ поставят акцент върху системния подход. Темата не се решава с отделни инициативи, а с последователни действия. Менталното здраве трябва да бъде част от управлението на психосоциалните рискове. Ръководителите трябва да умеят да разпознават ранните сигнали и да реагират навреме. Необходими са ясни правила как се действа, когато служител сподели за затруднение. Организационната култура също има значение, приобщаващата среда доказано намалява напрежението и създава доверие.
Рискове, които да имате предвид
„Психосоциалните рискове трябва да бъдат управлявани със същата сериозност като физическите рискове на работното място. Това означава ясни механизми за подкрепа, отворени канали за комуникация и развитие на управленски умения, свързани с работа с хора. Оценката на психосоциалните рискове все по-често заема централно място при доста професии в оценката на риска.“, коментира Мария Титопулу, доктор по социална медицина и заместник-управител на ЛОТ-КОНСУЛТ.
Организациите, които инвестират в тези процеси, не само намаляват риска от отсъствия и инциденти, но и повишават ангажираността и устойчивостта на екипите. В дългосрочен план това се превръща в реално конкурентно предимство.
