Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) публикува нов анализ, който показва, че стигмата към менталното здраве на работното място остава широко разпространен проблем в Европа и продължава да създава реални рискове както за служителите, така и за организациите.
Хората, които преживяват депресия, тревожност, прегаряне или други психични затруднения, често се сблъскват с неразбиране и предразсъдъци в професионалната си среда. Това не е само въпрос на отношение, а фактор, който пряко влияе върху възможностите за развитие, участието в екипа и качеството на работния живот.
Данните от изследването OSH Pulse на EU-OSHA очертават ясната тенденция, че значителна част от работещите в Европа се притесняват да споделят за ментални затруднения пред работодателя си. Основната причина е страхът от последствия, които често са по-ниски шансове за повишение, ограничаване на отговорностите или промяна в отношението на мениджърите и колегите. В сектори с високи изисквания за безгрешност и постоянна готовност, като сигурност, авиация и здравеопазване, този страх е още по-изразен.
Стигмата към психичното здраве се проявява в три основни форми: липса на знания и разпространени митове, негативни нагласи и предразсъдъци, както и дискриминационно поведение. Комбинирани, те водят до постепенно изтласкване на хората с ментални затруднения в периферията на работната среда. В повечето случаи тя не се проявява чрез открита дискриминация, а остава скрита в ежедневните решения и нагласи на работното място. Изразява се в нежелание да се възлагат отговорни задачи, в изключване от проекти с по-голяма значимост, в приписване на грешки на „личния проблем“ на служителя, както и в на пръв поглед безобидни коментари и етикети, които постепенно създават усещане за различност и дистанция в екипа. Тези модели не винаги са съзнателни, но често водят до сходен резултат. Служителите започват да крият състоянието си, да избягват да търсят помощ и постепенно да се дистанцират от работната среда. В редица случаи се развива и т.нар. самостигма, при която човекът започва да възприема себе си като по-малко способен.
Менталното здраве не е отделен проблем, а пряко свързано с начина, по който е организирана работата. Психосоциалните рискове се натрупват постепенно. Високото натоварване и постоянният натиск изчерпват ресурса на хората. Липсата на контрол върху задачите създава напрежение. Неясните роли водят до грешки и конфликти. Когато няма подкрепа от ръководството, проблемите остават скрити. Добавят се конфликти, натиск от клиенти и усещане, че трябва да си „винаги на линия“. Така работната среда се превръща в източник на риск, а не в система за подкрепа. Практиката показва, че вероятността от ментални затруднения се увеличава, когато тези рискове не се управляват. Ако в същото време липсва открит разговор по темата, стигмата се задълбочава и проблемите остават скрити.
На фона на нарастващия стрес, недостига на кадри и увеличаващите се случаи на прегаряне, темата за менталното здраве става все по-важна и за българските компании. В своята практика експертите на ЛОТ-КОНСУЛТ поставят акцент върху системния подход. Темата не се решава с отделни инициативи, а с последователни действия. Менталното здраве трябва да бъде част от управлението на психосоциалните рискове. Ръководителите трябва да умеят да разпознават ранните сигнали и да реагират навреме. Необходими са ясни правила как се действа, когато служител сподели за затруднение. Организационната култура също има значение, приобщаващата среда доказано намалява напрежението и създава доверие.
„Психосоциалните рискове трябва да бъдат управлявани със същата сериозност като физическите рискове на работното място. Това означава ясни механизми за подкрепа, отворени канали за комуникация и развитие на управленски умения, свързани с работа с хора. Оценката на психосоциалните рискове все по-често заема централно място при доста професии в оценката на риска.“, коментира Мария Титопулу, доктор по социална медицина и заместник-управител на ЛОТ-КОНСУЛТ.
Организациите, които инвестират в тези процеси, не само намаляват риска от отсъствия и инциденти, но и повишават ангажираността и устойчивостта на екипите. В дългосрочен план това се превръща в реално конкурентно предимство.
