Lot Consult

Над 2800 трудови злополуки са отчетени през 2025 година в България

трудова злополука

Сподели публикацията

Кои са най-рисковите сектори и как могат да бъдат предотвратени, какво съветват експертите

Смъртен трудов инцидент в производствен цех във Велико Търново отново постави във фокус въпроса за безопасността на работното място. Според първоначалната информация работник е загинал, след като е бил притиснат от машина по време на работа – трагедия, която за съжаление не е изолиран случай. 

Подробната статистика на НОИ за 2025 г. показва ясна картина на риска в различните икономически дейности. Най-голям брой трудови злополуки се регистрират в сектора на търговията на дребно, където са отчетени 294 инцидента, от които 144 са с пострадали жени. Това е сфера с голям брой заети и динамична работна среда – складови дейности, работа с техника, тежки товари и интензивно движение на хора и стоки.

В същото време секторът на сухопътния транспорт се откроява като този с най-висок брой смъртни трудови злополуки – 12 смъртни случая при общо 198 инцидента. Причините често са свързани с дълги работни смени, умора, работа в динамична среда и висок риск при движение по пътищата. Строителството също остава сред традиционно рисковите отрасли. В трите строителни подсектора са регистрирани 216 трудови злополуки и 10 смъртни случая, като само в строителството на жилищни и нежилищни сгради са отчетени 4 смъртни инцидента от 86 злополуки. Данните показват, че работата на височина, използването на тежка техника и сложната организация на строителните обекти продължават да увеличават вероятността от тежки инциденти.

Интересен контраст се наблюдава в публичния сектор и образованието, където броят на злополуките е сравнително висок, но смъртните случаи са значително по-малко. В държавното управление са регистрирани 218 трудови злополуки, от които 92 с жени, и 4 смъртни случая, докато в образованието са отчетени 138 инцидента, 94 от тях с жени, и само един смъртен случай. В тези сектори инцидентите по-често са свързани с падания, травми или други инциденти при ежедневни дейности в работната среда. Зад всяка статистика стоят конкретни причини. В практиката на специалистите по безопасност най-често се открояват няколко фактора. Един от тях е недостатъчното или формално проведено обучение по безопасност. В много предприятия инструктажите се възприемат като административно задължение, а не като реален инструмент за предотвратяване на инциденти. Друг често срещан проблем е липсата на актуална и реална оценка на риска. Работната среда се променя (ново оборудване, нови технологии, различна организация на труда) но документите понякога остават непроменени с години. Съществен фактор е и неправилното използване или липсата на лични предпазни средства, както и недостатъчният контрол върху работата с машини и съоръжения.

Според експертите по здраве и безопасност при работа обучението е един от най-ефективните инструменти за намаляване на трудовия травматизъм. „В България все още се борим с ниско ниво на култура за безопасност. Превенцията трябва да бъде стратегическа дейност на ниво висш мениджмънт. Когато безопасността е част от визията на компанията, се подобряват условията на труд, производителността и корпоративната култура.“ – коментира Мария Титопулу, доктор по социална медицина и зам. Управител на ЛОТ-КОНСУЛТ.

Когато работещите познават рисковете и знаят как да реагират в различни ситуации, вероятността от инцидент значително намалява. Поради това съвременните подходи към безопасността включват не само стандартни инструктажи, но и интерактивни обучения, симулации и използване на нови технологии. Решения като виртуална и добавена реалност вече позволяват работниците да се обучават в симулирана опасна среда без реален риск. Този подход все повече навлиза в практиката и на българските компании.

Когато говорим за безопасност при работа, личните предпазни средства често са първото, за което се сещаме – каски, защитни очила, ръкавици, защитно облекло или системи против падане. Важно е обаче да се подчертае, че те са последната линия на защита, а не основното решение. Най-ефективната превенция започва с правилна организация на работния процес, техническа безопасност на оборудването и ясни правила за работа.

Все повече експерти са единодушни, че безопасността не трябва да се разглежда като формално изискване, а като част от цялостната култура на организацията. Когато темата за здравето и безопасността е приоритет на ръководството, когато се инвестира в обучение и превенция, резултатите са видими. Водят до по-малко инциденти, по-добри условия на труд и по-висока ангажираност на служителите. Зад всяка статистика стоят реални хора. Най-добрият показател за успешна работна среда е когато работният ден завършва така, както е започнал – без инциденти и без загубени човешки животи.

Още статии