В България 54,2% от пълнолетните очакват колегите да помогнат на човек, който сподели, че приема антидепресанти. Други 45,8% смятат, че това е личен проблем, който не трябва да се споделя на работното място. Резултатите от национално проучване на социологическа агенция „Мяра“, проведено по поръчка на фондация „КОЖА“, бяха оповестени на 9 октомври, ден преди Световния ден на психичното здраве.
Изследването е проведено между 3 и 11 септември 2026 г. чрез интервюта лице в лице с 801 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Резултатите описват обществените нагласи, без да измерват действително оказаната помощ в предприятията или разпространението на психичните разстройства сред работещите.
Промяна има и в отношението към професионалната помощ. Делът на хората, които определят посещението при психиатър като срамно, намалява от 18% през 2023 г. на 12% през 2026 г. Обръщането към специалист е предпочитаното решение при психичен или емоционален проблем за 65,3% от анкетираните. Данните не установяват колко от тях действително са потърсили помощ и дали са имали достъп до нея.
За работодателите разделените нагласи към споделянето поставят практически задачи. Служителят трябва да знае към кого може да се обърне, каква подкрепа е достъпна и как ще бъде разгледана потребността му от промени в работата. Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) разглежда доверието, комуникацията и преодоляването на стигмата като част от създаването на подкрепяща работна среда.
Европейските данни показват пречките пред търсенето на подкрепа
Според проучването сред работещите OSH Pulse 2025 почти половината от служителите в ЕС, 48%, смятат, че разкриването на психично заболяване на работното място може да се отрази отрицателно на кариерата им. Също толкова са на противоположното мнение, а 4% не знаят. Резултатите са включени в наръчник на кампанията „Заедно за психичното здраве при работа“ за периода от 2026 до 2028 г.
Българското и европейското изследване задават различни въпроси на различни групи хора. Процентите не позволяват пряко сравнение между България и ЕС. Европейските данни обаче добавят важен аспект към темата за споделянето, свързан с очакваните последици за професионалното развитие.
OSH Pulse 2025 отчита, че 29% от работещите в ЕС съобщават за стрес, депресия или тревожност, причинени или утежнени от работата. За 44% много кратките срокове или претоварването са част от условията, с които се сблъскват. Резултатите отразяват отговорите на участниците и не представляват медицински диагнози.
Подкрепата, която получават служителите, също има различни форми. По данни от същото проучване 53% посочват дейности за осведомяване и информация за стреса на работното си място, а 40% имат достъп до консултации. Едва 35% съобщават за други мерки, включително промени в организацията на труда, определяне на приоритети и подобряване на комуникацията.
Превенцията започва от условията на труд
Наръчникът на EU-OSHA препоръчва организациите първо да установят рисковете и да потърсят възможности за тяхното отстраняване. Приоритет имат организационните и техническите мерки. Индивидуалната подкрепа, включително психологическите консултации и обученията за справяне със стреса, допълва промените в работната среда.
В ежедневната работа подобен подход означава преглед на натоварването, сроковете и разпределението на отговорностите. Противоречивите задачи, неясните роли, липсата на подкрепа и неефективната комуникация са сред посочените от агенцията психосоциални рискови фактори. Оценката им трябва да включва служителите и техните представители, които могат да посочат проблемите в конкретните работни процеси.
„Когато оценяваме психосоциалните рискове, разглеждаме как е организирана работата и къде възникват затрудненията. Ако сроковете системно надвишават възможностите на екипа или отговорностите са неясни, тези условия трябва да бъдат променени. Разговорът със служителите ни помага да определим подходящите мерки и да проследим резултата от тях.“ – споделя Мария Титопулу, доктор по социална медицина и управител на ЛОТ-КОНСУЛТ.
За всяка установена потребност наръчникът препоръчва ясни действия с определени отговорности, ресурси и срокове. След няколко месеца организацията трябва да оцени резултатите и да потърси обратна връзка от служителите. Ръководителите също имат нужда от подготовка за разпознаване на рисковете и обсъждане на затрудненията с хората в екипа.
Подкрепата може да изисква промяна в задачите и работното време
Работодателите и специалистите по безопасност и здраве при работа не поемат ролята на медицинските специалисти, които диагностицират и лекуват психичните заболявания. Тяхната задача е да предотвратяват рисковете, свързани с работата, и да съдействат за подходящи условия за служителите, които имат нужда от подкрепа.
Практическите решения могат да включват временно адаптиране на задълженията, промяна на работното време за посещения при лекар или по-тихо пространство с по-малко разсейващи фактори. Гъвкавото работно време и работата от разстояние също са сред възможностите, посочени в наръчника. Подборът им зависи от индивидуалните потребности и характера на работата.
Подкрепящата среда има значение и когато психичното затруднение не е причинено от работата. Подходящите адаптации могат да помогнат на служителя да продължи да работи или да се върне след отсъствие. Експертите подчертават значението на съобразените задачи, подкрепата от ръководителите и колегите и ефективното управление на психосоциалните рискове. Промените трябва да бъдат планирани и за останалите членове на екипа. Адаптирането на работата за един човек не бива да създава допълнително претоварване за неговите колеги. Разпределението на задачите и последващият преглед на мерките остават част от работата на ръководителя.
