В специално интервю за сайта Puls.bg Мария Титопулу Phd , доктор по социална медицина и управител на ЛОТ-КОНСУЛТ говори за спецификата на топлинния стрес по време на работа.
С нарастващата честота на интензивни горещини светът се изправя пред сериозни предизвикателства за общественото здраве. Тези екстремни температури не само застрашават здравето на хората, но също така оказват негативно влияние върху инфраструктурата и екосистемите.
По данни на Международна организация на труда (МОТ) при екстремни топлинни условия (над 35 °C) загубите на производителност могат да надхвърлят 50% за задачи на открито и ръчен труд.
При температури над 30 °C загубите на производителност могат да варират от 5 до 20%, в зависимост от вида работа и нивото на физическа активност. Според проучвания на СЗО всяка година в периода 2000 – 2019 г. са загинали приблизително 489 000 души вследствие на горещи вълни. 45% от тях са в Азия, 36% – в Европа. Само в Европа през лятото на 2022 г. смъртните случаи поради горещините се оценяват на 61 672.
Горещите вълни представляват нарастваща опасност за здравето на работещите през летните месеци. Тези екстремни климатични явления, които стават все по-чести, продължителни и интензивни, могат да имат сериозни последици за уязвими групи като хора със сърдечно-съдови заболявания, диабет или астма.
Мария Титопулу притежава докторска степен по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията от Медицински университет – София и магистърски степени по Международни икономически отношения и Безопасни и здравословни условия на труд.
Член е на Международната комисия по трудово здраве (ICOH). Отличава се с богат опит в сферата на безопасността на труда и трудовата медицина, обученията и управлението на проекти със социално и екологично въздействие. Управлява изпълнението на мисии по безопасност в Делегациите на ЕС по света. Преподавател е и в Бургаския държавен университет “Проф. д-р Асен Златаров”.
Д-р Титопулу, какви са най-ефективните превантивни мерки, които работодателите могат да предприемат, за да защитят здравето на работещите при екстремни температури?
Защитата на здравето на всеки човек е комплексен и системен процес, целящ преди всичко прилагането на превантивни дейности. Този процес основно зависи от самия човек, от неговата култура, знания и поведение.
За да защитят своите служители при екстремни температури, работодателите могат да прилагат цялостен набор от превантивни мерки, насочени към минимизиране на излагането на топлина, осигуряване на хидратация и насърчаване на информираността за здравето и безопасността.
Сред най-ефективните стратегии са преди всичко:
- Повишаване на знанията на работещите относно топлинния стрес, признаците за разпознаването му и симптомите на заболявания, свързани с топлината, значението на хидратацията и подходящите реакции за първа помощ при извънредни ситуации;
- Актуализиране на физиологичния режим на труд и почивка и работните графици, така че по-тежка работа да бъде изпълнявана през по-хладните части на деня – рано сутрин или късно следобед, почивките да са чести и по-дълги и в сенчести или климатизирани зони, особено по време на пиковите горещини, ротация на смени, за да се сведе до минимум излагането на работещите на екстремна топлина, намалявайки времето, което всеки работник прекарва при високи температури;
- Хидратация на работещите чрез осигуряване на лесен достъп до студена питейна вода;
- Работно облекло и лични предпазни средства (ЛПС): леки, широки, светли дрехи, изработени от дишащи материали и естествени материи;
- Контрол на работната и околната среда, например осигуряване на сенчести или климатизирани зони за почивка; подходяща вентилация за увеличаване на циркулацията на въздуха в затворените работни пространства или охладителни станции/изпарителни охлаждащи вентилатори;
- Здравен мониторинг – провеждане на редовните профилактични прегледи, за да се наблюдава състоянието на работещите и да се идентифицират тези с по-висок риск от заболявания, свързани с топлината;
- Разработване и внедряване на процедури за реагиране при спешни случаи и извънредни ситуации, свързани с топлината, включително бърз достъп до медицински услуги.
Важно е и работодателите да следят редовно топлинния индекс и да ограничат извънредния труд по време на екстремни горещини, за да намалят общото време на експозиция.
Каква е ролята на експертите по безопасност и здраве при работа в предотвратяването на рисковете, свързани с работата при високи температури?
Изключително важна и отговорна е нашата роля като експерти по безопасност и здраве за работа в управлението на рисковете. Работодателите разчитат на експертизата и ангажираността ни за широк спектър от дейности, осигуряващи безопасна работна среда. Все повече чистото осигуряване на съответствие с нормативните изисквания се оказва едно базово, но недостатъчно условие за ефективност.
При работа при висока температура нашата решаваща роля включва оценка на нивото на риск за работещите и идентифициране на потенциалните опасности от топлина. Ние идентифицираме уязвимите служители, изложени на по-голям риск поради фактори като здравословно състояние, възраст или нива на аклиматизация. Разработваме програми за превенция на топлинния стрес, съобразени със специфичните нужди на работното място – режими на труд и почивка, работно облекло, лични предпазни средства и хидратация.
Експертите по безопасност и здраве и службите по трудова медицина активно участват в организацията и провеждането на обучения на работниците и ръководителите. Темите са относно рисковете, свързани с топлината, симптомите на топлинен стрес, превантивните мерки и осигуряването на първа долекарска помощ. Ние сме отговорни за насърчаването на осведомеността чрез плакати, бюлетини и редовни комуникации с работещите. В синхрон с тенденциите за осигуряване на благосъстояние на работното място, експертите по здраве и безопасност все по-активно се включват в дейности по промоция на здравето, в здравни и уелнес програми, които подобряват цялостната физическа форма и устойчивост на топлина на работещите хора.
Нека да спомена и ролята на инженерите от органите за контрол. Те инспектират ефективността на вентилационините, климатичните и охладителни системи и контролират показателите на микроклимата в топлия и студения период от годината. Лекарите и медицинските специалисти от Служба по трудова медицина са отговорни за анализирането на резултатите от профилактичните прегледи и на заболеваемостта с временна нетрудоспособност в предприятията. Те наблюдават работниците за признаци на топлинен стрес или заболяване и идентифицират моделите и областите за непрекъснато подобрение.
Впечатляващите статистики показват значително увеличение на смъртността сред възрастните хора поради горещините – възрастни хора по време на работа. Какви са основните причини за това увеличение според Вас и какво можем да направим, за да го предотвратим?
Има ясни причини за това увеличение, които могат да се влошат от топлината. Те не са свързани единствено с намалената терморегулация при възрастните хора и техните хронични състояния – сърдечни заболявания, диабет и др. Сред тях е и глобалното изменение на климата, което води до по-чести и интензивни горещи вълни. Самите те непропорционално засягат уязвимите групи от населението, както и градските топлинни острови, които са значително по-горещи от селските, поради човешката дейност и инфраструктурата, която абсорбира и задържа топлината.
Възрастните хора, работещи на открито или на физически натоварващи работни места, са по-изложени на екстремна топлина и имат по-висок риск от заболявания, свързани с топлината. В същото време много възрастни продължават да работят, дори в среди, които може да не са безопасни за тяхната възраст и здравословно състояние.
Какво можем да направим? При екстремно високи температури възрастните работещи трябва да правят редовни почивки и да имат лесен достъп до вода и сенчести или климатизирани зони за почивка. Работното им време трябва са е гъвкаво и съобразено с техните специфични нужди и особености.
Какви са препоръчителните и здравословни граници на температура и влажност на въздуха в затворени работни помещения? Какви са последиците за здравето и продуктивността при излизане от тези норми?
Съгласно Наредба № РД-07-3 от 2014г. за минималните изисквания за микроклимата работните места в затворени работни помещения трябва да отговарят на оптималните или допустимите гранични стойности. Те се съобразяват с вида на климатизация на помещението. Оптималните гранични стойности зависят от периода на годината и категорията на работа. Прилагат се при климатизирани производствени помещения и за постоянни работни места. Допустимите гранични стойности от друга страна зависят от периода на годината, категорията на работа и вида на работното място. Те се прилагат в случаите, когато поради технически и технологични причини не е възможно да се осигури спазване на оптималните гранични стойности.
При “лека физическа работа”, т.е. работа, която не изисква системно физическо напрежение, оптималните гранични стойности в топъл период за климатизирани помещения са между 22 °C и 25 °C. Допустимите гранични стойности в този период са 18-28 °C за постоянни работни места. Препоръчителната стойност на влажността на въздуха в помещенията трябва да бъде между 40 и 60%.
Последиците за здравето са топлинен стрес, дехидратация, водеща до намалена когнитивна функция и физическа ефективност, респираторни проблеми и други.
Как високите температури влияят на продуктивността на служителите дори преди да се стигне до здравословни рискове? Знаят ли се конкретни проценти на намалена продуктивност в зависимост от условията?
Високите температури намалят обхвата на вниманието и нивата на концентрация, което пряко влияе на способността на работещите да вземат бързи и точни решения. Времето за реакция е по-бавно, което съответно води до увеличен брой грешки. Топлината увеличава енергийния разход на тялото, което води до по-бързо настъпване на умора. Това е особено важно при физически натоварващи работни места. Фините двигателни умения и координацията също се влошават при високи температури. Често високите температури причиняват дискомфорт и раздразнителност, намалявайки мотивацията и ангажираността на служителите.
По данни на Световна здравна организация (СЗО) производителността може да намалее с около 2% на градус Целзий при повишаване на температурата над 25 °C. А според Национална лаборатория “Лорънс Бъркли” в САЩ производителността на офис служителите намалява с приблизително 2% за всеки 1 °C повишаване на температурата над 25 °C.
Какви са специфичните рискове за работещите в открити пространства при екстремни горещини? Какви правила трябва да се съблюдават, за да се предотвратят тези рискове?
Работещите в открити пространства при екстремни горещини са изложени на сериозни здравословни рискове. Основните опасности включват топлинно изтощение, топлинен удар, топлинни крампи, дехидратация, слънчево изгаряне и обостряне на съществуващи хронични заболявания като сърдечни и респираторни проблеми. Освен това, работниците могат да изпитат намалено когнитивно и физическо представяне, което увеличава риска от злополуки.
За да се предотвратят тези рискове, е необходимо стриктно спазване на няколко важни мерки. На първо място, работниците трябва редовно да се хидратират, като им се осигурява лесен достъп до питейна вода. Работният график трябва да бъде адаптиран, като тежките задачи се извършват в по-хладните часове на деня, а редовните почивки се правят в сенчести или климатизирани зони. Носенето на дишащи дрехи, шапки и използването на слънцезащитни продукти са също от съществено значение.
Необходимо е и редовно следене на топлинния индекс, за да се оценят рисковите нива, както и въвеждане на процедури при спешни случаи. Обучението на работниците и мениджърите за разпознаване на симптомите на топлинен стрес и предприемане на подходящи действия е също ключово. Осигуряване на сенчести зони за почивка, използване на охлаждащо оборудване и въвеждане на аклиматизация за нови работници са допълнителни мерки за безопасност.
автор: Румяна Тасева – главен редактор
